Желания и възможности на любовта

Желания и възможности на любовта

Желанията и възможностите на любовта.
Алина стоеше пред огромния прозорец на летище и гледаше преплуващите тромави въздушни лайнери, приличащи на горделивите птици. Те блещукаха от слънцето, подготвяйки се да отлетят в задоблачните далечини, носейки в себе си стотици хора. Интересно е колко много хора пътуват някъде – при роднини, на почивка, в командировки. Тя летеше към своето щастие – изстрадано и дългоочаквано.
- Глупачка – мъмреха я приятелки. Първо да си отишла на разузнаване, пък сетне да пъхнеш главата в торбата.
- Авантюристка – клатеше с главата леля й, тежко въздишайки.
- Всичко ще бъде наред – уверено отговаряше Алина, въпреки вътрешната несигурност, защото много й се искаше да излезе от тъжната сивота на нещастния си живот. Нищо не я задържаше в усоен студен град, напоен с цимент о завода, където работеха всичките му жители. Тя искаше да види света, да види море не на картинка или от телевизора, а наживо, с бялата пяна върху вълните, да усети неговия мирис, соления вкус по устните. От детстовото й било интересно, наистина ли то е солено. Морето беше нейната бленувана мечта. Към тридесетгодишнината си тя така и не създаде семейството. Търсейки принца, тя не забеляза как разграбиха не само принцове, но и що-годе свестни ергени, оставяйки на Алина само нещастници и некадърници. Ала и тях прибраха разтропаните дами на балзакова възраст, отнасяйки последната надежда за намирането на спътника на живота. Родителите също я напуснаха, починаха един след друг за един месец. Единствения отдушник за Алина останал интернет, където тя си прекарваше цялото си свободно време, почивайки от прашната и скучната си работа в градска библиотека. В нета тя се запозна с хубавеца Пламен, който се усмихваше от сайтовете за запознанства. Тя му написа без да му мисли и той отговори почти веднага. Много хубаво име учуди се Алина. Неговото име й навяваше спомени за жарта на огньовете от нейното детство. Той й писаше пронизващи с гореща южняшка страст писма и сърцето на Алина се топеше от натиска на пламенни любовни признания. След месеци преписки той я покани да живее в неговата чудна слънчева страна с чудно име, с ухание на сирене, рози и бленуваното море – България. И тя без колебание продаде голям, но зарушлив родителски апартамент и цялата покъщнина, оставяйки за себе си само мили дребни неща като памет от починалите родители. Тя без съжаление напусна омръзналата работа и като и като уреди всички необходими документи, купи си авиабилет.
Московското летище, студено и неуютно, смая провинциалната Алина с мащтаби и цени. Хората се движеха като мравки, не обръщайки внимание един на друг. А самолети, които та виждаше за първи път, предизвикаха абсолютно детски възторг.
Тя никога и за никъде досега не е пътувала, освен за областния център на сто километра от родния град, затова всичко за нея е било ново и удивително.
“Колко много съм пропуснала в своя живот” - помисли Алина тъжно. Полетът не я стресна. Тя през цяло това време се вглеждаше през илюминатора, в треперещо от въздушния поток крило, преодалявайки дискомфорта в ушите.
България и посрещна с яркото слънце. Алина свали жилетката, оствайки по бяла тениска и дънки. Летището на морската столица – Варна и се понрави повече от московското с по-малките си размери и уют. Сърцето туптеше в очакване на срещата с мъжа, който вълнуваше нейните мисли вече няколко месеца. Тя опитваше да намери с погледа Пламен, но така и не видя никого, приличащ на него. Хорската навалица се намалеше докато не изчезна, отнемайки надеждата. Вероятно нещо се е случило, щом не дойде – разтревожи се тя – телефонния си номер не ми е оставил – роумингът бил скъп.
Алина седна на скамейка пред аерогара, написа писмо на своя кавалер, но изпращането беще неуспешно. “Наистина глупачка, как можа да се излъжа?” - заплака тя. Искаше й се да бъде необходима на някоя. Та нали търсеше само любовта. Мама винаги казваше “Не е страшно да бъдеш самотен, страшното е да бъдеш ненужен.”
- Е добре де, ще си взема кафе, сетне ще реша какво да правя, вървейки кък кафе-машината.
- Ще купя билет за връщане и още днес ще се върна обратно. Пари имам, ще си купя малко апартаментче, ще се възтановя на работа и повече никога на никой няма да повярвам – помисли Алина, вървейки към билетната каса с чаша в ръка. В един момент… тя дори не разбра какво е станало. Кракът й се плъзна по пода и тя се озова в краката на някой непознат. Горещо кафе грозно оклепа скъпите дънки и красиви бежеви обувки.
- Добре ли сте? - дочу тя приятен баритон с лек акцент.
- Да, отговори тя, желаейки да се скрие вдън земята. Алина усети как силните мъжки ръце дигат я нагоре, повдигна очите и видя пред себе си добра усмивка на висок, невероянто хубав мъж.
- Простете ме, не исках да ви доставя неприятностите – смутено проговори тя и заплака.
- Боли ли ви нещо? - заинтересува се хубавецът
- Не
- Защо плачете?
Алина не разбра как и защо сподели всичко на този непознат мъж. Той я изслуша много внимателно, без да прекъсва, предоставяйки и възможност да си излее мъката.
- Мисля, че няма смисъл да се разстройвате. Радвайте се, че господ ви е опазил от най-голямата грешка в живота ви. Аз пък изпратих днес бившата си жена и сина в Америка, към нейния нов съпруг. Мисля че тя ще бъде щастлива със Сем. Той е добър човек, но все пак боли, че някой се е оказал за тях по-достоен от мен. Мисля, че трябва да се сбъдне поне една от вашите мечти – морето. Не бързайте да се връщате, мога да бъда вашия гид за няколко дни, пък после ще се върнете, ако поискате, разбира се.
- Аз съм Ангел – протегна й ръката си
- Истински? - попита учудено тя.
- От плът и кръв – усмихна се той, само че без крила. Това е моето име.
Алина се почувства неудобно за своята глупост и тя се усети как се изчервява.
Ангел откара я в уютно хотелче, обещавайки да я чака сутринта пред рецепцията. Той й остави телефонния си номер и сам се обади по-късно, интересувайки се от нейното самочуствие.
Той не я излъга. По цял ден те бяха заедно, разхождайки се из улиците на прекрасен крайморски град с мириса на рози и море. Те се гощаваха в малки механи с национална кухня и пиели вино от узряло под южното слънце грозде.
Ангел искаше да й покаже цялата красота на неговата родина и тя от все сърце обикна таз земя, изпълнена със стари и прекрасни южни обичаи. Тя изпитваше възторг от тъжните звуци на гайда и замаяно наблюдаваше нестинарските танци, по време на които милиарди искри хвърчаха към звездното небе.
Ето че и дърветата окапаха известявайки прииждането на зима. Ето и зимата завладя правата си, учудвайки Алина с липса на сняг. Алина нае малко апартаментче в покрайнините и се радваше всеки ден и вечер, наблюдавайки необикновено розово небе.
- Наближава Коледа – каза Ангел. Измисли ли си желанието?
- Да, ама не казвам, за да се сбъдне – отговори Алина, набръчквайки нослето с лунички от коите се притесняваше. - Необичайно е Рождество без сняг. Свикнах на друго.
-Е, не бръчкай прекрасното си “конопато” носле – усмихна се Ангел – всичко може да се промени.
- Ангеле, отдавна искам да те попитам, откъде толкова добре знаеш Руски? И думичката “конопатая”.
- Седем години живяхме с родители в Русия. Ходех там на училище. Напразно се сърдиш за “конопатая”, луничките ти придават чара. Ти си много хубава, Алина. Знаеш ли, много съм благодарен на тоз непознат Пламен, благодарение на него срещнах теб.
- Защо мислиш, че се сърдя?
- Връхчето на нослето ти побелява, когато се сърдиш – усмихна се Ангел.
Сутринта на Коледа Ангел дойде със старичката си кола.
- Да побързаме, имам изненада за теб – подканваше той ощте не разсънила Алина.
- Накъде ме караш? - попита тя в колата
- Към морето. Лебедите долетяха.
- Ами не можем с празни ръце при тях – забезпокои се Алина, но се узпокои като забеляза торбичка с хляб на задната седалка. Морето ги посрещна с добре познат влажен вятър. Лебедите плуваха близо един до друг, клатейки се върху вълните, приближавайки се към брега с надежда на гощавка. Алина изпита детски възторг като видя тези прекрасни горделиви птици. Те взимаха хапки от ръцете и внимателно, все пак единият лебед ухапа Алина за тънкото пръстче с жълто-оранжевата си човка.
Алина леко провикна по-скоро от изненада, отколкото от болка, подплашвайки лебеди. Те запътиха към студените вълни на зимното море.
- Какво стана? - попита Ангел
- Няма страшно – усмихна се Алина, подавайки ръката си. Ангел пое ръката и надяна годежен пръстен като магьосник.
- Съгласна ли си да се омъжиш за мен? - попита той смутената Алина
- Да – прошепна тя, точното си пожелах като коледен подарък
Мислехме с теб за едно и също. Прегръщайки се, те се любуваха на прекрасни птици, които умеят да обичат цял живот.
Заваля снежец, създавайки вълшебното тържество.
- Моите мечти се сбъднаха! Щастлива съм! - пропя Алина в морската шир, и Ангел я завъртя в прегръдката на тяхното море...